20.06.2009 г., 20:52

Свещите за мен горят

655 0 0

Свещите осветяват моя път,

стоплят ме и с тях не чувствам самота,

но те за мен спират да горят,

предам ли ги – потапяйки ги във вода.

 

Споменът като водата трудно ще се изпари,

а каква искра е нужна на свещта,

тя - отново да поиска да гори,

прощавайки ми, че потопих я във вода.

 

И свещите в себе си душа таят,

а тя за всекиго гори,

когато някой си отива, до него те стоят,

огънят разтапя ги и те прокапват като сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...