15 мар. 2011 г., 18:56

Света Марина

736 0 0

Света Марина

Седем бунара вода лековита.
Чалът над тях изправил е ръст.
Черквица малка, отгоре побита.
Ръката неволно се вдига за кръст.

Седем поляни с биле омайно.
Седем килима с пъстри цветя.
Шепне гората отминали тайни.
Болен си вечер, здрав - сутринта.

Ехо далечно стене в душата.
Буди се мисъл, докосване, звук.
Малки прашинки, на вятър в ръката,
все сме отвяти, а ти си си тук.

Светлото сееш в добрия гледец,
та Денят да е прост, но възвишен.
Тука не идва душевен скопец.
Тук всичко във стихове диша.

Теб ще те има и когато си ида!
Сетна молба, от мен, приеми:
- Не склопвай очите ми, бисерни миди!
Остави да те гледам, когато цъфтиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...