15.03.2011 г., 18:56

Света Марина

731 0 0

Света Марина

Седем бунара вода лековита.
Чалът над тях изправил е ръст.
Черквица малка, отгоре побита.
Ръката неволно се вдига за кръст.

Седем поляни с биле омайно.
Седем килима с пъстри цветя.
Шепне гората отминали тайни.
Болен си вечер, здрав - сутринта.

Ехо далечно стене в душата.
Буди се мисъл, докосване, звук.
Малки прашинки, на вятър в ръката,
все сме отвяти, а ти си си тук.

Светлото сееш в добрия гледец,
та Денят да е прост, но възвишен.
Тука не идва душевен скопец.
Тук всичко във стихове диша.

Теб ще те има и когато си ида!
Сетна молба, от мен, приеми:
- Не склопвай очите ми, бисерни миди!
Остави да те гледам, когато цъфтиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...