19 янв. 2016 г., 22:10

Света осъждаш много лесно...

385 0 2

 

Света осъждаш много лесно,

по-трудно е да се осъдиш сам.

Кому това не е известно?

Мнозина да го сторят ги е срам.

 

Делата са правдиво огледало

за стойността ни на човек,

обаче думите ни заблуждават

все още и през този век.

 

Себе си приемаме за съвършени

и безгрешни, но без основание.

Ние грешките си не признаваме,

втренчени в природно дарование.

 

Следвайки своята прокоба,

идеали търсим безспир.

Накрая, по воля на бога,

се превръщаме за червеи в пир.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...