Jan 19, 2016, 10:10 PM

Света осъждаш много лесно...

  Poetry » Other
378 0 2

 

Света осъждаш много лесно,

по-трудно е да се осъдиш сам.

Кому това не е известно?

Мнозина да го сторят ги е срам.

 

Делата са правдиво огледало

за стойността ни на човек,

обаче думите ни заблуждават

все още и през този век.

 

Себе си приемаме за съвършени

и безгрешни, но без основание.

Ние грешките си не признаваме,

втренчени в природно дарование.

 

Следвайки своята прокоба,

идеали търсим безспир.

Накрая, по воля на бога,

се превръщаме за червеи в пир.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...