Светете, луди диаманти,
безброй разпалени души,
не крийте с нощни транспаранти
как преходното бавно се руши,
забивайте стрелите през доспехи
в отровните разкапани жила,
проказата прониква през успеха,
през трудни неизречени дела,
не се опитвайте да мамите,
не гледайте в чинията на друг,
магията на Африка в там-тамите
зловещо ще ви стигне тук.
Светете, луди диаманти,
блестете в езерни води,
не слушайте, измамните команди
повеждат по утъпкани следи.
Сега съм сам, стоя на пътя,
възседнал съм самотен връх,
но той е осветено кътче
в стремежа ми да бъда пръв.
© Димитър Станчев Все права защищены