25 июн. 2007 г., 09:29

СВЕТИЦА ИЛИ ГРЕШНИЦА

814 0 5

СВЕТИЦА ИЛИ ГРЕШНИЦА

 

Седя пред моето огледало.

Облечена, гримирана, парфюм.

Усещам тръпки по моето тяло

от предстоящия купон.

 

Поредна вечер на забрава.

Поредна вечер – фалш, лъжи.

Дори и алкохолът не остава

в съзнанието ми следи.

 

Купонът вихри се порочно.

Хотели с много имена.

Мъжът до мене може да е точен,

но едва ли спомням си го след това.

 

Какво ли значи той за мене,

когато в мислите е друг?

А сърцето ми не спира – стене,

заради един човек.

 

Не мога или не искам да го върна,

но не мога да забравя аз.

Затова опитвам да прегърна

някакви миражи в този час.

 

Светица ли съм или грешница?

Дори не искам и да знам.

Даже и да стана вещица,

сърцето си на друг не ще го дам.

 

22.05.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всички мои стихове, Моряко, са част от живота ми, мигове от съществуването ми. Знам от какво е провокирано всичко това. Може би утре ще публикувам първото, което написах преди година и нещо и което се оказа прокобата на живота ми досега...
    Благодаря Ви за отзивите и се радвам, че ви харесват стиховете ми.
  • Пътят до греха е много кратък. Въпросът е кое е дало насоката.
    Много хубав стих, Марияна!!! Поздрави!!!
  • Светица ли съм или грешница!- много хубава идея! Колко ли пъти съм се питала....
  • Замислих се! Срещал съм много такива и много вярно си ги описала! Поздравявам те!
  • !!!браво!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...