СВЕТИЦА ИЛИ ГРЕШНИЦА
Седя пред моето огледало.
Облечена, гримирана, парфюм.
Усещам тръпки по моето тяло
от предстоящия купон.
Поредна вечер на забрава.
Поредна вечер – фалш, лъжи.
Дори и алкохолът не остава
в съзнанието ми следи.
Купонът вихри се порочно.
Хотели с много имена.
Мъжът до мене може да е точен,
но едва ли спомням си го след това.
Какво ли значи той за мене,
когато в мислите е друг?
А сърцето ми не спира – стене,
заради един човек.
Не мога или не искам да го върна,
но не мога да забравя аз.
Затова опитвам да прегърна
някакви миражи в този час.
Светица ли съм или грешница?
Дори не искам и да знам.
Даже и да стана вещица,
сърцето си на друг не ще го дам.
22.05.2007
© Мириам Всички права запазени
Благодаря Ви за отзивите и се радвам, че ви харесват стиховете ми.