25.06.2007 г., 9:29

СВЕТИЦА ИЛИ ГРЕШНИЦА

815 0 5

СВЕТИЦА ИЛИ ГРЕШНИЦА

 

Седя пред моето огледало.

Облечена, гримирана, парфюм.

Усещам тръпки по моето тяло

от предстоящия купон.

 

Поредна вечер на забрава.

Поредна вечер – фалш, лъжи.

Дори и алкохолът не остава

в съзнанието ми следи.

 

Купонът вихри се порочно.

Хотели с много имена.

Мъжът до мене може да е точен,

но едва ли спомням си го след това.

 

Какво ли значи той за мене,

когато в мислите е друг?

А сърцето ми не спира – стене,

заради един човек.

 

Не мога или не искам да го върна,

но не мога да забравя аз.

Затова опитвам да прегърна

някакви миражи в този час.

 

Светица ли съм или грешница?

Дори не искам и да знам.

Даже и да стана вещица,

сърцето си на друг не ще го дам.

 

22.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички мои стихове, Моряко, са част от живота ми, мигове от съществуването ми. Знам от какво е провокирано всичко това. Може би утре ще публикувам първото, което написах преди година и нещо и което се оказа прокобата на живота ми досега...
    Благодаря Ви за отзивите и се радвам, че ви харесват стиховете ми.
  • Пътят до греха е много кратък. Въпросът е кое е дало насоката.
    Много хубав стих, Марияна!!! Поздрави!!!
  • Светица ли съм или грешница!- много хубава идея! Колко ли пъти съм се питала....
  • Замислих се! Срещал съм много такива и много вярно си ги описала! Поздравявам те!
  • !!!браво!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...