Светилник

29 апр. 2008 г., 22:29

Поэзия » Философская

711 0 3

Човекът е съсъд...

Изпълнен е със смисъл, ако е светилник.

Не чака той награда, но знае... има СЪД.

От доброто си сърце... добро съкровище

раздава.

Но може да е празен съд - без смисъл,

да лее празни думи -

смоковница изсъхнала без плод,

да се обгражда със богатства тленни...

И няма как да чуе,

когато ангел ще му шепне:

„Неразумен си, поспри се!

Камбаната ще бие утре сигурно за теб."

Светилник без елей е празен съд.

Човекът трябва да гори, а не да тлее.

И не отровни думи той да лее,

когато във сърцето пусто

усойница се е загнездила;

тогава с мътен поглед

света през мрак ще гледа.

И страшно е, когато ангел плаче

над нечий гроб...

за душа погубена и непростена.

Човекът е светилник -

СЪСЪД ГОСПОДЕН!

Войнов (Цветан Войнов)

2008-05-03T21:41:54+03:00

Оригинално казано! И наистина любовта повече дава, без да държи сметка за това какво получава. Любовта наистина стимулира по високи творчески успехи, към които дори нямяме претенции във времето да бъдат оценени. Поздрави!!!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-04-30T16:52:07+03:00

Браво!
ananke (Радослав Смилков)

2008-04-30T10:02:37+03:00

Да, но... няма как да напълниш пълен съд!
Поздрави!