Човекът е съсъд...
Изпълнен е със смисъл, ако е светилник.
Не чака той награда, но знае... има СЪД.
От доброто си сърце... добро съкровище
раздава.
Но може да е празен съд - без смисъл,
да лее празни думи -
смоковница изсъхнала без плод,
да се обгражда със богатства тленни...
И няма как да чуе,
когато ангел ще му шепне:
„Неразумен си, поспри се! ...