Светилник
Човекът е съсъд...
Изпълнен е със смисъл, ако е светилник.
Не чака той награда, но знае... има СЪД.
От доброто си сърце... добро съкровище
раздава.
Но може да е празен съд - без смисъл,
да лее празни думи -
смоковница изсъхнала без плод,
да се обгражда със богатства тленни...
И няма как да чуе,
когато ангел ще му шепне:
„Неразумен си, поспри се!
Камбаната ще бие утре сигурно за теб."
Светилник без елей е празен съд.
Човекът трябва да гори, а не да тлее.
И не отровни думи той да лее,
когато във сърцето пусто
усойница се е загнездила;
тогава с мътен поглед
света през мрак ще гледа.
И страшно е, когато ангел плаче
над нечий гроб...
за душа погубена и непростена.
Човекът е светилник -
СЪСЪД ГОСПОДЕН!
© Александра Сергеевна All rights reserved.
