15 февр. 2011 г., 19:24

Светла

1K 0 1

Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди      
пътя ми огрява твоята следа.    
Всичко в живота ми си ти.                                                                                                           Единствената моя бездна.                                                                                                           Съвършенство, наречено жена.                                                                                               Превземаш с любов сърцето ми.  
Любовта неустоима ти си, Светла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Драгомир Костадинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лирическата е символ на красивото и олицетворение на извечната жажда за хармония, Драго. Поздрави!Ив

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...