Feb 15, 2011, 7:24 PM

Светла

  Poetry » Love
1K 0 1

Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди      
пътя ми огрява твоята следа.    
Всичко в живота ми си ти.                                                                                                           Единствената моя бездна.                                                                                                           Съвършенство, наречено жена.                                                                                               Превземаш с любов сърцето ми.  
Любовта неустоима ти си, Светла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лирическата е символ на красивото и олицетворение на извечната жажда за хармония, Драго. Поздрави!Ив

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...