Feb 15, 2011, 7:24 PM

Светла

  Poetry » Love
1K 0 1

Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди      
пътя ми огрява твоята следа.    
Всичко в живота ми си ти.                                                                                                           Единствената моя бездна.                                                                                                           Съвършенство, наречено жена.                                                                                               Превземаш с любов сърцето ми.  
Любовта неустоима ти си, Светла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лирическата е символ на красивото и олицетворение на извечната жажда за хармония, Драго. Поздрави!Ив

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...