15.02.2011 г., 19:24

Светла

1K 0 1

Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди      
пътя ми огрява твоята следа.    
Всичко в живота ми си ти.                                                                                                           Единствената моя бездна.                                                                                                           Съвършенство, наречено жена.                                                                                               Превземаш с любов сърцето ми.  
Любовта неустоима ти си, Светла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лирическата е символ на красивото и олицетворение на извечната жажда за хармония, Драго. Поздрави!Ив

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....