Като светлина в тунела,
озари пътят, който загубих.
Като молитва за дъжд,
дойде да напоиш сушата.
Като Ангел от небесата,
слезе ти когато умирах.
Като ветроходна яхта,
задвижи ти сърцето ми…
Като зора в края на нощта,
дойде, за да започнем нов живот.
Като Луната и звездите,
озова се ти между зениците ми.
Като лъчите на утрото,
влезе ти в живота ми.
Като Слънцето в небето,
изпълни ме с любов…
Като оазис в пустинята,
изпълни ме с вяра…
Като дъното на океана,
удиви страховете ми…
Като глас в тишината,
пристана светла любовта.
Като вятърна мелница,
събуди тя от сън мечтите ни…
И така те обикнах аз,
без закони, граници и време.
И така влезе ти в мен,
във всеки сън, където си…
И така е, всеки търси любовта такава,
но открива ни тя, когато не очакваме.
И никой не си представя това щастие,
но Бог събира душите, които се обичат.
© Лили Вълчева Все права защищены