Светлеене
Целуна слънцето крилете ми
с внезапен жест;
аз станах светла,
светла като утрото.
Попитах
мога ли да тръгна,
недочакала сбогуване.
Понесох се.
Приеха ме просторите.
Сега съм само
миг във времето,
сърце от облаци,
криле,
целунати от слънцето.
Разпилявам се във изгрева.
Светлея.
© Мишелина Все права защищены