Светлеене
Целуна слънцето крилете ми
с внезапен жест;
аз станах светла,
светла като утрото.
Попитах
мога ли да тръгна,
недочакала сбогуване.
Понесох се.
Приеха ме просторите.
Сега съм само
миг във времето,
сърце от облаци,
криле,
целунати от слънцето.
Разпилявам се във изгрева.
Светлея.
© Мишелина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
