Светлеене
Целуна слънцето крилете ми
с внезапен жест;
аз станах светла,
светла като утрото.
Попитах
мога ли да тръгна,
недочакала сбогуване.
Понесох се.
Приеха ме просторите.
Сега съм само
миг във времето,
сърце от облаци,
криле,
целунати от слънцето.
Разпилявам се във изгрева.
Светлея.
© Мишелина All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
