Звънват светлите струни
на лиричното време –
и ветрец сладкодумен
яхва огнено стреме!
Да препусне на воля,
да догони мечтата –
грабнал думите в полет,
с тях припламнал в душата!
През отвори небесни
ясно слънце занича –
лъч надежда да блесне...
да съм с теб... да обичам!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены