Светлик над тъмните покриви

21 апр. 2024 г., 13:59

Поэзия

173 1 5

СВЕТЛИК НАД ТЪМНИТЕ ПОКРИВИ

Когато снеговете се топяха,

тогава чух, че планината плаче.

И вечерта над сгърбената стряха

привърза сънищата на ковача.

Далеч от врявата и суетата,

от скърцане на нервните спирачки,

бледнее паметта ми – неопята.

Страхът ли спира смелите ми крачки –

уюта си досаден да напусна

и да се спусна в голата кория,

където нощем духове изкусно

сред дънери и шепоти се крият,

въздишат тежко, стенат като живи,

бръшляна диплят с кривите си пръсти.

Светът им, който бързо си отива,

минута отдели – да ме покръсти.

Да ми припомни, че съм част от него –

загубена сред мрака златна люспа.

Но храня ли безбожното си его,

пътеката към Рая ще пропусна.

Ще кривна – може би, по друм незнаен,

където нийде нищо не отвежда.

О, Боже, дай ми, светлина назаем –

да съхраня последната надежда!