19 июн. 2021 г., 23:07

Светлина

957 0 1

 

„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“

„Бесове“, Достоевски

 

Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.

Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –

тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба

и отдавна се превръща в дим на спомените хладни.

Честен съм – не ми нагарчат вечер виното и хляба.

Вярата и светлината в мене винаги са гладни.

 

Променен вървя напред, никога не се обръщам,

към греха не тръгвам тъжен, нямам нужда от съблазън.

Болката ми дълголетна гледам с мила неприязън – тя разбира и не смее повече да се завръща.

 

Бесовете вразумени Достоевски си прибира,

демонът ми разтревожен е на колене пред Бога.

Аз съм друг. Живея бавно. Самотата ми умира –

да се върна в тъмнината сам не искам и не мога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...