21 сент. 2010 г., 23:01

Светлина

872 0 0

Виждам светлина в края на тунела.

В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.

Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.

Оставям се на течението...

Изгубена във звука, изживявам своята мечта.

Никой не знае каква е причината да се чувства понякога така - изгубен в студената мъгла.

Ноти, песни, музика... звучи в съзнанието ми.

Това стопля душата ми!

Отварям ума и сърцето си, отпускайки се с наслада в очакване на изгрева.

Сега видях светлина.

Аз летя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Скачкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...