21 sept 2010, 23:01

Светлина

  Poesía » Otra
870 0 0

Виждам светлина в края на тунела.

В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.

Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.

Оставям се на течението...

Изгубена във звука, изживявам своята мечта.

Никой не знае каква е причината да се чувства понякога така - изгубен в студената мъгла.

Ноти, песни, музика... звучи в съзнанието ми.

Това стопля душата ми!

Отварям ума и сърцето си, отпускайки се с наслада в очакване на изгрева.

Сега видях светлина.

Аз летя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Скачкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...