21.09.2010 г., 23:01

Светлина

871 0 0

Виждам светлина в края на тунела.

В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.

Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.

Оставям се на течението...

Изгубена във звука, изживявам своята мечта.

Никой не знае каква е причината да се чувства понякога така - изгубен в студената мъгла.

Ноти, песни, музика... звучи в съзнанието ми.

Това стопля душата ми!

Отварям ума и сърцето си, отпускайки се с наслада в очакване на изгрева.

Сега видях светлина.

Аз летя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Скачкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...