27 февр. 2015 г., 16:49

Светлина

1.1K 0 0

„На Инти”

 

Обгорените на тишина простори…

твоя връх на премръзнала душа,

дори сред останките гори

там където крилата ме отнасят…

няма следващо преди.

 

Есен  стичаща се бавно в рани,

дъх на неугасващо небе,

стопли ме в нарязаните длани,

обгърни ме  тихо…

с останките сърце.

 

Не остана ненамерен край,

неразкрита тайна и предел,

под всеки удар на пръстта,

знаеше, че дъно няма,

а само тъмен покров на страха.

 

Защото сбогом значи гръм,

в тишината буря на сърце,

не отминавай тихо в този свят,

бори се с яростта на хиляди слънца,

остани до края Светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...