Светлина

„На Инти”

Обгорените на тишина простори…

твоя връх на премръзнала душа,

дори сред останките гори

там където крилата ме отнасят…

няма следващо преди.

Есен  стичаща се бавно в рани,

дъх на неугасващо небе,

стопли ме в нарязаните длани,

обгърни ме  тихо…

с останките сърце.

Не остана ненамерен край,

неразкрита тайна и предел,

под всеки удар на пръстта,

знаеше, че дъно няма,

а само тъмен покров на страха.

Защото сбогом значи гръм,

в тишината буря на сърце,

не отминавай тихо в този свят,

бори се с яростта на хиляди слънца,

остани до края Светлина.