Светлина

Feb 27, 2015, 4:49 PM

Poetry » Other

866 0 0

„На Инти”
Обгорените на тишина простори…
твоя връх на премръзнала душа,
дори сред останките гори
там където крилата ме отнасят…
няма следващо преди.
Есен стичаща се бавно в рани,
дъх на неугасващо небе,
стопли ме в нарязаните длани,
обгърни ме тихо…
с останките сърце.
Не остана ненамерен край, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Светлина

Искате да прочетете повече?

Random works