„На Инти”
Обгорените на тишина простори…
твоя връх на премръзнала душа,
дори сред останките гори
там където крилата ме отнасят…
няма следващо преди.
Есен стичаща се бавно в рани,
дъх на неугасващо небе,
стопли ме в нарязаните длани,
обгърни ме тихо…
с останките сърце.
Не остана ненамерен край, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up