Мънички трохи от светлина...

Това бе тя - творение на зрака.

Със дози топла добрина

изгони от душата мрака.

Когато я видях за първи път,

тя беше свещ,

                  която свети до зората.

Надежда и любов,

                         и капчици уют...

Аз трогнат - бях открил жената.

Закуската ми - бяла радост.

По обед хапвах порция мечти,

а вечер вкусвах крехка сладост,

четях любов във нейните очи.

И тази свещ пожар запали!

Ентропия - емоции без ум.

Горяща пещ гаси ли се?

                                         Едва ли...

Когато крачим по различен друм.

В безкрая как да прецениш

дали планета отразява,

или звезда по своему гори?

Така любов на пепел става...