Feb 12, 2014, 3:31 PM

Светлина и пепел

  Poetry » Love
497 0 0

 

Мънички трохи от светлина...

Това бе тя - творение на зрака.

Със дози топла добрина

изгони от душата мрака.

 

Когато я видях за първи път,

тя беше свещ,

                  която свети до зората.

Надежда и любов,

                         и капчици уют...

Аз трогнат - бях открил жената.

 

Закуската ми - бяла радост.

По обед хапвах порция мечти,

а вечер вкусвах крехка сладост,

четях любов във нейните очи.

 

И тази свещ пожар запали!

Ентропия - емоции без ум.

Горяща пещ гаси ли се?

                                         Едва ли...

Когато крачим по различен друм.

 

В безкрая как да прецениш

дали планета отразява,

или звезда по своему гори?

Така любов на пепел става...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...