Светлина и пепел
Мънички трохи от светлина...
Това бе тя - творение на зрака.
Със дози топла добрина
изгони от душата мрака.
Когато я видях за първи път,
тя беше свещ,
която свети до зората.
Надежда и любов,
и капчици уют...
Аз трогнат - бях открил жената.
Закуската ми - бяла радост.
По обед хапвах порция мечти,
а вечер вкусвах крехка сладост,
четях любов във нейните очи.
И тази свещ пожар запали!
Ентропия - емоции без ум.
Горяща пещ гаси ли се?
Едва ли...
Когато крачим по различен друм.
В безкрая как да прецениш
дали планета отразява,
или звезда по своему гори?
Така любов на пепел става...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени