9 июл. 2015 г., 00:43

Светлина на надеждата

707 0 0

 

Мрак забулва светлината,

а тя ослушва се за нея,

лъчите си прибира в джоба,

от настъпващата тъмнина.

 

Притаено чака преминаващият мрак,

с ръце преплетени и молещи се.

Непрогледното да премине бързо

с топлина  отново да я дари.

 

Часове минават в чакане,

черни си остават миговете,

иска да прокрадне пръсти,

уморени от свойто стискане.

 

Момента наближава бързо!

Дали ще е добре да дойде?

Да остане в сигурни води

или да поеме риска си?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джимбо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...