Мрак забулва светлината,

а тя ослушва се за нея,

лъчите си прибира в джоба,

от настъпващата тъмнина.

Притаено чака преминаващият мрак,

с ръце преплетени и молещи се.

Непрогледното да премине бързо

с топлина  отново да я дари.

Часове минават в чакане,

черни си остават миговете,

иска да прокрадне пръсти,

уморени от свойто стискане.

Момента наближава бързо!

Дали ще е добре да дойде?

Да остане в сигурни води

или да поеме риска си?