9.07.2015 г., 0:43

Светлина на надеждата

712 0 0

 

Мрак забулва светлината,

а тя ослушва се за нея,

лъчите си прибира в джоба,

от настъпващата тъмнина.

 

Притаено чака преминаващият мрак,

с ръце преплетени и молещи се.

Непрогледното да премине бързо

с топлина  отново да я дари.

 

Часове минават в чакане,

черни си остават миговете,

иска да прокрадне пръсти,

уморени от свойто стискане.

 

Момента наближава бързо!

Дали ще е добре да дойде?

Да остане в сигурни води

или да поеме риска си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...