Jul 9, 2015, 12:43 AM

Светлина на надеждата

  Poetry » Other
708 0 0

 

Мрак забулва светлината,

а тя ослушва се за нея,

лъчите си прибира в джоба,

от настъпващата тъмнина.

 

Притаено чака преминаващият мрак,

с ръце преплетени и молещи се.

Непрогледното да премине бързо

с топлина  отново да я дари.

 

Часове минават в чакане,

черни си остават миговете,

иска да прокрадне пръсти,

уморени от свойто стискане.

 

Момента наближава бързо!

Дали ще е добре да дойде?

Да остане в сигурни води

или да поеме риска си?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джимбо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...