Светлина си - акростих с троен сплит

(всеки днешен жител в нашата древна земя има и носи в индивидуализираната си душа единен троен корен, бидейки потомък на траки, древни българи и славяни)

След питане безброй

         свята мисъл чух:

         в калния порой

         спастряй своя дух!

В грохотния шум

         ек погали моя слух:

         в дълъг труден друм

         вярвай в своя дух!

Ето зов звъни,

         търси... Чуй го ти:

         единство, висини,

         елеени мечти.

Тук си ти роден -

         лоно на любов,

         тичаш нощ и ден -

         трябва поглед нов.

Лъжа и завист. Гняв

         и корист те гнетят.

         Люлка ти си... Прав

         ли, крив ли? - Свят...

И в него има, зная,

         на чистия човек ответ -

         Истина в Безкрая...

         Избирам... Твой е ред!

Насилието спри,

         ако жадуваш мир!

         Навред кипи, гори...

         Настава кървав пир...

Ад е, но в душите

         Словото се лее,

         Аз-ът сам се пита...

         Ако плаче - ще запее...

Свобода за други

         искам да цари!

         Съвест на сеяч - заслуга

         светла пред зари...

Изпращай сам лъчи, обичай

         смирен и търпелив,

         и от зрак до зрак изричай

         истини - щастлив...