Светлина си
Светлина си - акростих с троен сплит
(всеки днешен жител в нашата древна земя има и носи в индивидуализираната си душа единен троен корен, бидейки потомък на траки, древни българи и славяни)
След питане безброй
свята мисъл чух:
в калния порой
спастряй своя дух!
В грохотния шум
ек погали моя слух:
в дълъг труден друм
вярвай в своя дух!
Ето зов звъни,
търси... Чуй го ти:
единство, висини,
елеени мечти.
Тук си ти роден -
лоно на любов,
тичаш нощ и ден -
трябва поглед нов.
Лъжа и завист. Гняв
и корист те гнетят.
Люлка ти си... Прав
ли, крив ли? - Свят...
И в него има, зная,
на чистия човек ответ -
Истина в Безкрая...
Избирам... Твой е ред!
Насилието спри,
ако жадуваш мир!
Навред кипи, гори...
Настава кървав пир...
Ад е, но в душите
Словото се лее,
Аз-ът сам се пита...
Ако плаче - ще запее...
Свобода за други
искам да цари!
Съвест на сеяч - заслуга
светла пред зари...
Изпращай сам лъчи, обичай
смирен и търпелив,
и от зрак до зрак изричай
истини - щастлив...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невяна Керемедчиева Всички права запазени
