Светлина в тунела
Светлина в тунела
Пред мене изви се огромен тунел
и навлязох със ужас във него,
вървях по стария разбит коловоз
обвита на мрака със страшното було.
Сред сенки объркващи моето зрение
в тъмнината напираше страшен вой,
осъзнавам, сама съм и нямам съмнение,
че някой ще мине, макар и не свой.
Чувам грохот на падаща пръст,
отеква зловещото ехо в скалата
и търся брод изпаднала в немощ,
но само ехото ми отговаря.
Останала в мрака сред мирис на влага
в конвулсия свива се морното тяло
и няма свършване и знам, че пропадам,
но... ето я! Виждам я - светлината!
Като огнена топка към мене пълзи
и ослепително изгаря очите ми,
сливам се с нея... сърцето тупти...
добре че прекъсна съня ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
