Светлина в тунела
Светлина в тунела
Пред мене изви се огромен тунел
и навлязох със ужас във него,
вървях по стария разбит коловоз
обвита на мрака със страшното було.
Сред сенки объркващи моето зрение
в тъмнината напираше страшен вой,
осъзнавам, сама съм и нямам съмнение,
че някой ще мине, макар и не свой.
Чувам грохот на падаща пръст,
отеква зловещото ехо в скалата
и търся брод изпаднала в немощ,
но само ехото ми отговаря.
Останала в мрака сред мирис на влага
в конвулсия свива се морното тяло
и няма свършване и знам, че пропадам,
но... ето я! Виждам я - светлината!
Като огнена топка към мене пълзи
и ослепително изгаря очите ми,
сливам се с нея... сърцето тупти...
добре че прекъсна съня ми...
© Миночка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
След всеки непрогледен мрак,настъпва светлина!Поздрав!
-
Оооооо пренесох се там! Толкова си образна!!! Благодаря за насищащата емоция
-
Прекрасно преразказен поетичeн сън! Аз вярвам, че винаги има светлина в тунела!
-
Чудесно - щом има светлина в тунела..., дори и на сън..., сънищата понякога се сбъдват...!!!!!!
-
Щом има светлина, на добро е.
Кураж, Миночка! -
Това че все пак има изход е добро предзнаменувание.
-
Добре,че е било само сън. Понякога сънищата са толкова показателни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
