valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5 июн. 2009 г., 11:45

Светлината си е светлина 

  Поэзия
359 0 4

На свещите ще срежа светлината,
че Бог с едното вече не довижда...
В житейски кръг превръща се земята,
добро със зло надгражда и съзижда.

В свещената книга избледняват
буквите, а мъдростта изстива.
Животът ураганно продължава
усмивките ни трайно да изтрива.

Небето е свещеник в черно расо
и изповядва грешките на дните.
За всяка прошка, по звезда проблясва.
Цяла вечер светят жълтините.

Клюките ни, вятърът разнася.
Лепи ги върху спуснатите щори.
Всички сме се окопали в пясък
като зазидани в предсмъртните си роли.

Бетонните стени мълчат и пазят
душите ни, от полет в необята,
а отражението като сянка лази,
нарязано пак вее светлината.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??