Светлината си отива
Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота.
Ръждива ламарина, тетанус поръсила.
Малария, обзела Земния ни рай...
животът на Земята ни загива и пак
сами вещаем своя крах.
А лозунгите ни са сила, о истина,
земен крах, не се усмихвай,
светлината си отива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
