1 июл. 2009 г., 00:46

Светлинка в тунела

680 0 5

Звездице, пътя ти ми покажи!

Моля те, две години аз се лутах.

Ако знаеш колко много ми тежи,

че в неговите думи аз се вслушах!

 



Дай ми мъничко от твойта светлина..

душата и сърцето да пречистя,

че и те нуждаят се от топлина.

От хорски клевети името си да изчистя!

 



Ех, звездичке! Не ме оставяй тъй сама!

Надеждица си ти в тунела!

Кажи ми, как да я изкореня -

тази болка, закотвена във мене!

 



Обещавам ти, когато щастие намеря,

слънчев лъч с любов ще ти даря!

Сгреших, но дай ми шанс да поживея.

За разлика от него... носиш в себе си душа!

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Sorbus, съгласна съм с теб, че на всички сърцата им са били разбивани.Да..живота продължава, но сега ме боли и пиша за болката си. Когато бъда отново щастлива..тогава ще пиша за щастието си. А ако на някой не му допадат моите стихотворения... просто да не ги чете.
  • На всички сърцата са им разбивани. Това можеш да бъдеш сигурна със сигурност. Но животът продължава и светът не свършва. Тук си, за да покажеш нещо повече от това. Ами покажи ни го...
  • Браво!!!
    Хареса ми много
  • Моето сърце е разбито! Каквото чувствам... това пиша!
  • Излез от темата за разбитите сърца и покажи какво можеш.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...