Ти чувствал ли си болката, която
сърцето на парчета го разбива?
Ти търсил ли си мидичка ръбата
на пясъка с любимата красива?

Ти тича ли след детското хвърчило,
което в небесата се изгубва?
Ти плака ли за нещо свое мило
и спря ли всеки ден да се учудваш?

Ти тръгна ли към своята химера,
която към пустинята те води?
Повярва ли любов, че ще намериш
дори и в недостигнатата Гоби?

Сърцето ти отново ли си проси
парче любов, което да го грее?
Заслушаш ли се в детските въпроси,
започваш поетично да живееш!