May 26, 2022, 12:33 PM

Светлите детски въпроси

  Poetry
456 0 1

Ти чувствал ли си болката, която
сърцето на парчета го разбива?
Ти търсил ли си мидичка ръбата
на пясъка с любимата красива?

Ти тича ли след детското хвърчило,
което в небесата се изгубва?
Ти плака ли за нещо свое мило
и спря ли всеки ден да се учудваш?

Ти тръгна ли към своята химера,
която към пустинята те води?
Повярва ли любов, че ще намериш
дори и в недостигнатата Гоби?

Сърцето ти отново ли си проси
парче любов, което да го грее?
Заслушаш ли се в детските въпроси,
започваш поетично да живееш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...