23 янв. 2010 г., 16:34

… светло е… 

  Поэзия
1061 0 34

               … светло е…


Не те разбирам. Чуваш ли…? – Не те!
Сърцето в мене спря. И не говори.
Небето ми подпираше с криле.
И късно е (не мислиш ли?) за спорове.

Луната ли? Във мен изгря Луна.
И няма нужда да я предизвиквам.
Фазите? По-кръгла от Земя.
(Земята е ръбата… но и свикнах…)

Да тръгвам ли? Че приказката свърши?
Нощта изпусна две крила от гарван.
Спомените…? Тях ще ги прекърша.
А мислите – самотници от ария,

на кръстоносен поход ще потеглят,
ще тръпнат срещу Думите – раздирани.
При всеки сблъсък в тъмното ще свети…
Че светло е… Преди… И след умиране...

© Таня Георгиева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??