… светло е…
1.2K
0
34
… светло е…
Не те разбирам. Чуваш ли…? – Не те!
Сърцето в мене спря. И не говори.
Небето ми подпираше с криле.
И късно е (не мислиш ли?) за спорове.
Луната ли? Във мен изгря Луна.
И няма нужда да я предизвиквам.
Фазите? По-кръгла от Земя.
(Земята е ръбата… но и свикнах…)
Да тръгвам ли? Че приказката свърши?
Нощта изпусна две крила от гарван.
Спомените…? Тях ще ги прекърша.
А мислите – самотници от ария,
на кръстоносен поход ще потеглят,
ще тръпнат срещу Думите – раздирани.
При всеки сблъсък в тъмното ще свети…
Че светло е… Преди… И след умиране...
© Таня Георгиева All rights reserved.
