… светло е…
Не те разбирам. Чуваш ли…? – Не те!
Сърцето в мене спря. И не говори.
Небето ми подпираше с криле.
И късно е (не мислиш ли?) за спорове.
Луната ли? Във мен изгря Луна.
И няма нужда да я предизвиквам.
Фазите? По-кръгла от Земя.
(Земята е ръбата… но и свикнах…)
Да тръгвам ли? Че приказката свърши?
Нощта изпусна две крила от гарван.
Спомените…? Тях ще ги прекърша. ...