Спирам пак пред кръстопът.

И само аз съм там.

Животът ми ме води често тук,

където спирам и започвам 

да мълча в мрака.

Понякога е просто кръстопът 

И светва в зелено, свети и огрява.

Тръгвам смело аз напред тогава.

Не мисля, само себе си прегръщам като луд.

И бягам, искам да не бъда тук.

А има много други кръстопъти.

Спирам, вглеждам се в тях.

Но те ме карат да се застоявам.

И не светят в зелено, не крещят.

Това са онези големи светофари,

дето цял живот натрапливо блестят.

С годините не дават отговори, не стареят.

И сам тогава сещаш се защо са,

и кой оставил ги е там!