13.02.2024 г., 9:47

Светофари

525 1 0

Спирам пак пред кръстопът.

И само аз съм там.

Животът ми ме води често тук,

където спирам и започвам 

да мълча в мрака.

 

Понякога е просто кръстопът 

И светва в зелено, свети и огрява.

Тръгвам смело аз напред тогава.

Не мисля, само себе си прегръщам като луд.

 

И бягам, искам да не бъда тук.

А има много други кръстопъти.

Спирам, вглеждам се в тях.

Но те ме карат да се застоявам.

И не светят в зелено, не крещят.

 

Това са онези големи светофари,

дето цял живот натрапливо блестят.

С годините не дават отговори, не стареят.

И сам тогава сещаш се защо са,

и кой оставил ги е там!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...