11 нояб. 2007 г., 10:45

Светофарна лудост...

837 0 11
***
              "Защо вървиш
                по чуждите следи
                и не сънуваш
                своя сън дори,
                и защо
                сам си скрил
               мечтите си?"

Днес минавам само на червено...
със скорост листопадна дишам...
всеки спомен презаписвам в демо...
йероглифно в сънища въздишам...

Днес на жълто няма да се взирам...
ще обеся кръстопътищата в мене...
дъгоцветно от ъглите ще извирам...
да удавя тебеширеното бреме...

Днес от stop-овете ще извия буря...
като тунел в зазиданите клони...
от криволунията локвени ще бруля...
ръждясалите до бездушност брони...

Днес от очите ми валят зелени
на детството ми дивите пътеки...
върху съдби бетонно набраздени...
от самота на безпосочни стрехи...

От днес съм светофарна лудост...
любов ще татуирам по стените...
да коленичи тухлената другост...
и безоковни да се втурнат дните...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...