Световен шампион по самота
СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО САМОТА
Световен шампион по самота –
седя си тихо в Морската градина,
додето кротко книжица чета,
мелтемът свири ми на окарина,
или – забравен в Нищото човек,
пустосвам по пресечките на Варна,
а покрай мене – вече втори век,
морето върху плажа се стоварва,
и гларусите грачат в смесен хор
печалното си "Nevermore!" във мрака,
невям – един заключеник в затвор,
катанецът да щракне, ще дочакам?
Спя – корабокрушенец върху риф,
на сухец под обърнатите лодки –
и всяка сутрин будя се – щастлив,
че хората край мен не са самотни.
Простете ми я? – светлата мечта,
щом слънцето наметне златна сърма,
световен шампион по самота! –
поне на стих с Любов да ви прегърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
