Светулка
Като светулка си, Мила, в нощта.
Светулчица - нежна, красива.
Светва и угасва,
кацнала на листо от коприва.
Тъй нежна си, мила, добра,
свети ми в мрака с мека светлина.
И жужиш край мен,
говориш ми нещо,
разказваш със сладък гласец.
На мен ми е тъй горещо,
горещ е тоз летен ветрец.
Но не спирай, говори ми, кажи ми,
за горещата нощ,
превърнала пепеляшката в чудно красива царица,
разказвай, ти, слънце, звездица.
Не спирай да светиш, да пееш,
ах как сладко се смееш,
ти малка душице.
Ела по-близо до мен,
попей ми, че съм тъй уморен,
разведри ме - танцувай, играй,
проблясвай, на нощта до самия и край.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Тт Все права защищены
