19.08.2006 г., 12:48 ч.

Светулка 

  Поезия
993 0 2

Като светулка си, Мила, в нощта.
Светулчица - нежна, красива.
Светва и угасва,
кацнала на листо от коприва.
Тъй нежна си, мила, добра,
свети ми в мрака с мека светлина.

И жужиш край мен,
говориш ми нещо,
разказваш със сладък гласец.
На мен ми е тъй горещо,
горещ е тоз летен ветрец.

Но не спирай, говори ми, кажи ми,
за горещата нощ,
превърнала пепеляшката в чудно красива царица,
разказвай, ти, слънце, звездица.

Не спирай да светиш, да пееш,
ах как сладко се смееш,
ти малка душице.

Ела по-близо до мен,
попей ми, че съм тъй уморен,
разведри ме - танцувай, играй,
проблясвай, на нощта до самия и край.

© Теодора Тт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??